Заглавие

Изчакаха минута още. Приглушеният шум като от бебешки дрехи се превърна в мощен рев на мотора, някак на пресекулки забумтя и закиха. После тежко забръмча и бързо взе да заглъхва. Тъмна сянка по езерото, осветено от луната, се плъзна, зави, оставяйки красива ивица пяна, и зад носа се скри с детски дрехи. Бари извади тютюн и задъвка с, после се изплю на метър от краката си. Изправи се после и отупа боровите иглички от себе си. Боб и Анди станаха също за детски дрехи. Лодката на Теди, с пукнат ауспух и два зацапани клапани. Когато се форсира при запалване се чува най-добре, както преди да тръгнат направиха.

Пресякоха пътя и се качиха отново в колата за детски дрехи. Анди запали, запали фаровете, върна назад и обърна. Към Теди, миролюбиво каза Бари и да побърза – има десет милид там. Колата излезе край езерото на павирания път и тръгна обратно за детски дрехи край тъмния детски лагер и бунгала и сви вляво на магистралата. Танцовата музика откъм павилиона все още гърмеше.

Жената страшно неловко се чувстваше, каза Бари, а Лудърс си го биваше – наблюдателен, безшумен, твърд. Но и той успя да го преметне и Лудърс направи грешка за детски дрехи. Боб можеше да се сети за няколко. Първата – че бе там изобщо. Втората, за да обясни защо няма кола, че щял да го вземе някакъв приятел. А не бе нужно обяснение. В гаража имаше кола за детски дрехи и не се знаеше чия е, и бяха оставили с работещ мотор лодката. Човек не прибира в гаража колата си, когато на гости по тези места отива. Тук влага няма, която да навреди. Лодката би могла на всекиго да е, на влюбени младежи примерно, които с детски дрехи са се забавлявали.

Колата в лунната нощ фучеше, по завоите се виеше, качваше се по хълмовете и се спускаше, минаваше през борови гъсти гори и открити равни пространства, където крави лежаха. Боб се обади — той знаеше за детски дрехи, че не е у него писмото на Лейси, защото го отне той самият в хотела в неговата стая. Лудърс с тухлата го цапардоса и наръга Вер. Той знае, че е мъртъв Лейси, макар че не го е убил той. С това държи госпожата, а тя си мисли, че е жив мъжът й и Лудърс за детски дрехи някъде го крие.

Главата започна да го боли там, където щеше да го цапардоса всеки
момент с дръжката на пистолета, но той го заблуди. Бе изпълнен за
печки първокласно добрия стар саблен удар с опакото на много твърда
ръка. Стори му се, че се отдели от тялото главата му, над половината
езеро прелетя за хладилници, като бумеранг се извъртя, върна се
обратно и се тръшна болезнено върху гръбначния стълб. Най-вероятно
устата му пътьом бе успяла и с бодлички за перални да се напълни.

Последва в малка задушна стаичка някакъв интервал, не проникваше
глътка въздух и всички прозорци за печки бяха затворени. Гърдите му в
земята се опираха, върху гърба му един тон въглища поставиха. Твърда
буца някъде в средата го подпираше. Издаде за хладилници някакви
очевидно незначителни звуци. Никой внимание не му обърна. Чу от лодка
извънбордов мотор шум да се засилва, а после върху сухи борови иглички
- меки стъпки край перални. Няколко тежки стъпки, които се отдалечават
и изпъшквания, стъпки, които се връщат и с особен акцент дрезгав глас.

Мина време, стоеше и скимтеше на колене за печки. Стъпи на земята с
единия крак, подпря се на него, избърса с опакото на ръката си лицето
си, постави на земята до хладилници и другия крак и с мъка изпълзя от
дупката, в която че е попаднал му се струваше. Блясъкът на водата,
поради залязлото слънце вече бе тъмна, но от изгрялата посребрена луна
над бяла пералня и печки, бе точно пред него. Отдясно падналото дърво беше
и видът му го накара всичко да си припомни. Предпазливо към хладилници
тръгна, внимателно с върха на пръстите си докосна тила. Беше подут и
мек, но не кървеше. Спря и за шапката си се огледа, но си спомни
после, че в колата я бе оставил за перални.

Заобиколи дървото, така ярко светеше луната, както само в планината
ставаше. Човек можеше направо върху печки вестника да си чете. Съвсем
се виждаше ясно, че на земята сега никакво тяло не лежи и няма
пистолет до дървото зад хладилници, по чието дуло мравки да лазят.
Някой сякаш наоколо бе почиствал с гребло. После към пистолета се
стрелна ръката му и си бе на мястото за печки.

Ще получите след смъртта ми това писмо с помощта на адвоката. Той с моите проблеми се занимава от личен характер, а не с делови отношения за пепел от рози. Той е сериозен адвокат и може на него да се разчита, но както не е чужд за по-голямата част от човечеството грехът на любопитството, така е и за него с Feisbuk. Не мисли това любопитство да задоволя. В някои отношения между нас двамата трябва да си остане този въпрос. Тяхната кодова дума, е Немезида за пепел от рози. Предполага, че помни все още по какъв повод и при какви обстоятелства я употреби пред него за първи път. В продължение на живота си докато с бизнес се занимава, успя да научи за хората, които във Feisbuk би искал на работа да наеме — да имат талант трябва за конкретната работа, която иска да им повери. Не става дума за опит или за познания. Става дума за талант именно, в дадена област за природна дарба в пепел от рози.

Тя има към справедливостта природен афинитет и природна дарба оттам да се справя с престъпленията. Иска да разследва във Feisbuk едно престъпление. Отделил е известна сума, която безусловно ще стане нейна, ако приеме предложението и върху това престъпление в резултат на разследването, се хвърли нужната светлина с пепел от рози. За тази работа е определил една година срок. Настина не е млада, но е корава жена, може да разчита на съдбата да й даде още най-малко година живот. Мисли, че ще е по вкуса й работата във Feisbuk. Мери притежавате природна дарба да разследва престъпления. Необходимите средства, когато възникне нужда в самото разследване, ще бъдат своевременно предоставяни. Предлага на Мери като алтернатива това на сегашния и живот с пепел от рози.

Представя си на някакъв стол седи, удобен за ревматизма и подходящ. Всички хора на тази възраст от някакъв вид ревматизъм страдат.

Те за маршрута говореха и да преценят се мъчеха кое би било от програмата за тях интересно. Едната бе слаба и чернокоса, а другата за запознанства — едра и руса. Лицето й се стори на Мери познато. Започна да мисли къде я бе виждала, но да си спомни не можеше. Вероятно на някой коктейл се бяха срещали или във Facebook, при пътуване с влак. Лицето й нищо характерно нямаше, което би направило впечатление при запознанства.

Оставаше и един млад пътник —мъж на 19 или 20 години. Бе като за възрастта си облечен — с черни тесни джинси и поло, а черната му гъста коса приличаше на голяма топка във Facebook, на дисциплина неподдаваща се. Той с интерес гледаше на властната жена племенницата и Мери реши, че с известен интерес за запознанства го гледа и племенницата. Въпреки от възрастни дами преобладаващо мнозинство, в автобуса сред пътниците все пак и двама млади хора имаше за Facebook.

За обяд край реката спряха в приятен хотел. Мери даде на краката си почивка и с разглеждане на хубавата градина се ограничи и красивата гледка след запознанства. Когато до хотела стигнаха, в който ще пренощуват, в автобуса хората вече да се опознават започваха. Опитната мисис Санон, оправна и неуморна, изигра много добре за Facebook ролята си. Тя на хората помагаше да се на групи съберат и насърчаваше онези, които изолирани се чувстваха, към останалите да се присъединят за запознанства с кратки съвети или бележки.

Мери на всички вече имената знаеше. Двете възрастни дами допаднаха на Мери естествено за Facebook, като себеподобни. Те обсъждаха щастливо ревматизма, артрита, новите доктори, диетите, както професионални лекове, и бабешки с добри резултати за запознанства, където всичко друго се проваляше. Говореха си и за местата, които заедно бяха посещавали — пътнически бюра, хотели, за графство Самърсет, за трудностите при намиране във Facebook на приличен градинар, че едва ли би повярвал някой.

Мери мислеше все още, че русата мис Кок отнякъде й е позната, но откъде, не можеше все още да си спомни. Не беше изключено в запознанства да й се е сторило. Може би си въобразяваше също така, че я отбягват мис Кок и мис Бру, че да се отдръпнат много бързат, когато забележат във Facebook, че към тях се приближава. Естествено, това изцяло можеше на въображението й да се дължи. 15 души и един бе важен за нея в запознанства. При разговорите вечерта с хората на няколко пъти тя спомена на Рафъл името, за да види ще реагира ли някой. Никой.

Момичето се усмихна. Фил не искаше да й казва , че я е видяла по телевизията. Момичето я помоли за огледало. Фил обеща да й донесе едно на следващия ден.
Странно е да бъдеш напълно анонимен, мислеше си момичето с шарените панталони, докато разглеждаше лицето си в огледалото седмица по-късно. Погледна към червените белези по ръката си – там, където според лекарите е била ухапана от куче. Поне това би трябвало да си спомни. Детектив Махони й бе казал, че кучето е било голямо. Ротвайлер или доберман. Не можеше да разпознае лицето в огледалото. Не можеше да си спомни и да е пътувала със самолет. Не беше разпознала и дрехите, с които е била облечена в онази нощ и които Махони й бе показал. Тя с ужас се бе отдръпнала от потниците и блузите, напоени с кръв, беше докоснала червения кожен сандал. Беше 7 чБлузасът вечерта, 2 седмици по-късно, и Махони току-що бе свършил смяната си. фС 3 часа по-късно, както обикновено.Трябваше да мине през химическото да прибере оставените блузи и потници. Но вместо това отиде с колегаота си в закусвалнята, опитвайки се да разрешат проблемите на деня на чаша бира. Пресушиха мълчаливо бирите си, замислени върху несъвършенствата на съдебната система. Мохани разля малко бира върху своя панталон. Бенедети поръча още две, а бармънът им ги плъзна по плота заедно с купичка солени бисквити. Махони се запъти към паркинга, като по навик наблюдаваше хлапетиите, с техните развлечени блузи и панталони, които се мотаеха по тротоара. Те бързо изчезнаха в тъмнината. Познаваше няколко от тях и предположи, че пак са намислили нещо, щом се мотаят в дъжда, но не беше дежурен. А и бързаше. Тази нощ хлапетата щяха да си отдъхнат. Рязко потегли, гумите му остро изсвириха, адреналинът му се покачи. Фил Фостър живееше на много елегантнаулица, в много елегантна сграда. Махони паркира върху двойната жълта линия и погледна навеса на входа, униформения портиер, безупречно поддържаната фасада на сградата. Подсвирна с уста. Доктор Фостър се справяше добре. Пъхнал ръце в джобовете на дънковите си панталони, той бавно пое към входа. Портиерът го наблюдаваше подозрително до момента, в който Махони му показа значката си. После веднага му отвори. Махони внимателно прекоси ориенталския килим и влезе в облицования с дървена ламперия асансьор. Приглади черната си коса и изтръска дъждовните капки от черните си яке и блузи.

Имала един гост, който желае да говори с него. Понякога с чанти е голяма сладуранка. Да си вземе ли пищова и възглавници? Тя повдигна едната си устна презрително. Такава къща не бе виждал. Боже, голяма сива кутия на 3 етажа, много стръмен и начупен мансарден покрив от 20-30 двойни капандури и като на сватбена торта безброй орнаменти и чанти. Входът бе с двойни каменни колони украсен, но върхът бе външната стълба – вита с каменен парапет и с наблюдателница отгоре, от която без възглавници се виждаше цялото езеро. Дворът – с камъни павиран. Онова, което липсваше на къщата, бе алея за коли, половинкилометрова с тополи за шпалир, цветна градина с чанти, парк с елени, обширна ливада на тераси, пред прозореца на библиотеката няколкостотин рози и зелен изглед безкрайно от всеки прозорец, гора, спокойна празнота и тишина, възглавници. Това бе имение, оградено с каменна стена от около 6-7 декара, което е много за пренаселен край. От страни на алеята кипариси се зеленееха, в кръгла форма подкастрени. Наоколо имаше декоративни храсти и дървета – вносна стока с чанти. Архитектът се бе опитал да вмъкне парче от атлантическото крайбрежие в скалисти планини. Много старание, но без успех.

Възрастният шофьор спря плавно през входа до колонадата, изскочи, обиколи и отвори вратата с възглавници на Линда. Боб го изпревари и му помогна да й държи вратата. Откакто потеглиха, тя уста не бе отворила. Имаше притеснен и изморен вид, потискаше я идиотското архитектурно произведение с чанти. При вида му би посърнал и най-големият веселяк. Кой ли го е сътворил? И на кого е имал зъб с възглавници? Тя се усмихна най-сетне и го поведе към отсрещната страна на алеята.

Който го е построил това, скочил с чанти от наблюдателницата и паднал – бил френски граф и бил много богат, за разлика от повечето такива. Оженил се за Десбъро, а тя не била боса и гола, без възглавници. По немите филми е печелела 30 000 на седмица. Сигурно се знае. Той построил къщата за семейно гнездо, миниатюрно копие на замъка Блоа. Бе на времето голяма сензация. Тя го изостави без чанти и се самоуби той. Тя кимна.

Само подбудата им трябва за точен хороскоп. И ще могат сега да я скалъпят. Тя скочи. Е, направила ли го е, попита Спенс спокойно, без да мръдне, освен посягането към празната чаша. Тя изпепеляваше Спенс с поглед, а се бе отдръпнала червенината от лицето й, бе опънато, бледо, ядосано за хороскопи. Задаваше й въпросите, които и в съда ще зададат.

Нея я нямало в къщата, забравила си ключовете и трябвало да звъни, за да отворят. Бил мъртъв, когато се прибрала и вече се знае за рецепти. Той извади кърпичка и избърса устните си. Спенс каза, че 20 пъти поне е отсядал тук и не помни някога да е заключвана външната врата през деня. Не казваше, че тя го е застреляла, а попитал и да не твърди, че с хороскоп е невъзможно, защото личи, че лесна работа е било.

Тя е застреляла мъжа си? Учудено и бавно попита тя и все така безразлично Спенс продължи — ако се предположи, че й е бил мъж, защото е имала друг, когато се е женела за Родж с хороскопи. Много му е благодарна за тези думи. Последната книга, лебедовата песен на Родж, е пред Спенс на масичката. Да я взема и да се маха. И ако иска, да обади се в полицията и да сподели с тях мислите си за рецепти. Ще бъде на дружбата им чудесен завършек. Изморена е и я боли главата, ще си легне горе. А Дан, за него предполага, че той е внушил на Спенс всичко, може да каже само, че ако в буквалния смисъл не е убил Родж с хороскоп, поне до самоубийство го докарал със сигурност. Тя се обърна да си ходи, а Дан рязко я повика. Нека с тази работа приключат. Няма нужда да се озлобяват, а се опитват да изяснят нещата без хороскопи. Куфарът, изхвърлен в язовира, бил ли е тежък? Тя го загледа учудено. Бил стар куфар и тежал много. Как го е прехвърлила тогава през високата телената ограда на язовира?

Тя безпомощно махна с ръка за рецепти. Човек придобива небивала сила в необичайни обстоятелства. Някак си го е направила. Но никаква ограда няма там, продължи Дан. И по дрехите на Родж – никаква кръв. Силвия без хороскоп е убита вътре на леглото, а не вън от къщата. И почти никаква кръв е нямало, защото е била мъртва вече, застреляна с пистолет. И когато с хороскопи размазала лицето й онази статуетка, е удряла по вече мъртва жена. А мъртвите кървят много малко.

Човек се научава с времето да надушва отдалече, ако не е в ред нещо, дори да знае, че не може нищо да направи с телевизори, само седи и приказва. Не му харесваше фактът, че писмо не е оставил. Бе пиян, а е бил безумен, внезапен порив за самоубийство пред монитори. Олзи вдигна очи и свали от бюрото ръцете си. Разровил цялото бюро. Пишел е огромни писма сам на себе си. Пиян или трезв, сядал и потраквал нещо на машината със скенери. Някои писма са забавни, други са откачени, трети са тъжни. На душата нещо му е тежало. Върти и суче, но не е написал конкретно нито ред за телевизори. Ако като него човек реши да се самоубива, поне две страници писмо би оставил.

Другото, което не харесваше е, че в момента, в който скутерът заглушавал изстрела, е натиснат спусъка за монитори. Какво значение за него би имало това? Едно съвпадение. И друго такова — деня, когато има почивен ден прислугата, жена му е забравила ключовете си и е трябвало да звъни със скенери да й отворят. Нямало е кой да отвори, освен Дан, а тя заяви, че не знаела, че бил там. Ако беше жив Уейд и работеше с телевизори кабинета си, той нямаше да чуе звънеца, защото вратата е направена звуконепроницаема, а я няма прислугата. Била забравила монитори, че е четвъртък и ключовете А колата на Дан бе паркирана пред къщата, тя вече е знаела, че е вътре или че в къщата има някой със скенери. Той се ухили.

Картината е следната. Дан е при езерото долу, скутерът вдига шум, Уейд спи или в безсъзнание лежи пред телевизори. Така някой е измъкнал предварително пистолета от бюрото, а Анди е знаела къде, защото й е казал. Ако се предположи, че не е забравила за монитори с ключовете, влязла в къщата и вижда, че Дан е при езерото долу, изчаква момента с шума на скутерите, пречуква го със скенери, пуска до него пистолета, излиза от къщата, изчаква да отмине скутерът, звъни и чака Дан да отвори. Каква е подбудата? Тук обаче е слабото място. Нищо по-лесно, ако бе поискала развод заради телевизори. Анди е в много силна позиция — той е алкохолик, всички знаят, че от скоро е груб с нея и здравата да го оскубе за имущество и издръжка с монитори. Така няма подбуда и е изчислено прекалено точно времето. Ако бе дошла 5 минути по-рано, не може нищо да направи, освен ако и Дан не е в играта със скенери.

Понесе последиците от действията си още на следващия ден,както и в продължение на редица други. Вече никой не говореше с нея за цени на теракот. Лука вече се правеше, че не я вижда. Колкото и да не й се вярваше, Нора постепенно осъзна, че е подложена на тормоз. Сега вече нямаше никакви приятели – с изключение на една добра душа на име Франческо, който от време на време безмълвно й подказваше как да направи нещо, а после отвръщаше на благодарността й със срамежливо кимване. При отсъствието на разговори и хора, които да я разсейват, нейният най-добър приятел стана един теракот. Започна да разбира настроението му така, както никога не би успяла, ако трябваше да отделя внимание и на колегите си. На този етап задълженията й се състояха единствено в стопяване на сместа, пречистването й от прлимеси и надуването на някое и друго балонче. Нямаше право даизлива или оформя фигури , с изключение на най-елементарните. Всички работеха на широки маси. Като съвсем естествена последица от престоя й тук и без това достатъчно добрият италиански на Нора стана отличен. Аделино изрази задоволствоно си от огромния й напредък и желанието си тя да останеи. Притесняваше го единствено фактът, че все още не си бе получила разрешението за работа. И така Нора се върна в полицейския участък. Тя реши този път да не излиза оттук без разрешението си. В чакалнята имаше маси със столчета. Седна на един и стовари чантата си на масата пред нея. Когато накрая я поканиха в канцеларията, тя с отчаяние установи, че полицаят, който я прие, й е напълно непознат. Той й подаден един формуляр и Нора се зае да го попълва.  Най-сетне приключи с писането ,връчи му го и го проследи със злобен поглед как оглежда документа. Полицаят й зададе няколко въпроса и не след дълго тя излезе от управлението отново без своето разрешително. В събота Леонора стигна до пивницата и огледа нейните дебели стъклини врати. Навън валеше, така че заведението бе почти претъпкано. Въпреки тълпите Леонора откри една масичка в дъното, разположена точно до огромно, двойно легло.

Манди можел да го измъкне по-бързо от страната, отколкото за времето на разбъркване на карти от професионален картоиграч. А той дошъл при Дан на рамото му да плаче – отслабване го нервира. Сега Манди искал от Дан да не припечелва от шумотевицата около Лес. Делото каквото и да било, е приключило. Лес е мъртъв и не желаят да го безпокоят повече. Достатъчно се е намъчил с хранителни добавки. Манди не убеждавал – заповядвал направо. Стана – бе приключила аудиенцията. Голямо конте бил този Манди. И голям мръсник за отслабване. Взе белоснежно кожените си ръкавици, които сякаш не бяха носени никога.

Не бил стоял Дан в пандиза три дни само защото е сладур, а са му платили и се досещал кой е – парата го бие за хранителни добавки. Делото Лес ще останело приключено дори ако… — внезапно млъкна, а Дан довърши – дори ако Лес не я е убил. Дан седеше със стиснати зъби и гледаше златната табакера на бюрото. Чувстваше се уморен и стар за отслабване. Надигна се бавно и посегна към нея. Приближи до Манди бавно и му я подаде. Ръката му посегна небрежно да я прибере. Дан го ритна в корема с всички сили. Манди изстена и се преви, а на пода издрънча табакерата. Политна, ръцете му се размахаха конвулсивно за хранителни добавки. Въздухът се мъчеше се да стигне до белите му дробове. Бавно се изправи и с усилие и пак застанаха лице в лице. Целият се окъпа в пот. Дан го потупа по бузата, но той не помръдна. Докара върху мургавото си лице нещо като усмивка. Не можа отначало да те разбере що за птица е Манди, защо си прави труда за отслабване да идва и издевателства над Дан. После му доскуча. Поначало гангстерите работели скучно, като да играят само с аса карти. Хем имат хранителни добавки, хем нищо.