Навярно сте чували фраза от рода на „Зарежи го, този е ужасен адвокат …“, но дали в същност това е така, може единствено да се врачува. При съдебни дела, които се гледат в съда, към завършека на конкретното дело едната страна винаги е „права“ а другата „крива“. При наказателните дела обикновено се разисква вината на обвиняемия, като страните в делото са обвинението и самия обвиняем. Дорде не се разкрие неговата вина той се намира за невинен, но при дадени неоспорими доказателства от обвинението делото е с почти предопределен завършек. В такива случаи може да стане ясно и колко точно е добър самият адвокат. Адвокатът, който е поръчан от обвиняемия отбранява неговите интереси, но всичко това става само спрямо законите на страната, в която се гледа и самото дело. При дело, в което споменахме в горния абзац може да се смята, че адвокатът може и да не домогне да „спаси“ клиента си, тъй като при дадени такива доказателства той не може да направи почти нищо. Обвиняемият ще бъде осъден и адвокатът няма да има вина в този случай, но всички близки и роднини на обвиняемия могат да преценят, че адвоката не си е изпълнил работата, въпреки че това не е така. В предвид до тук изложеното искахме да обърнем внимание, че в някои обстоятелства наетият адвокат колкото и да се старае да защити на клиента си може това да не му се предостави заради обстоятелства, които не зависят от самия него. Съдебната система е изградена, така че в крайна сметка трябва да победи правдата и в огромна част от гледаните дела това действително се случва. Казваме в по-голяма част, понеже не е изключено и там да се срещнат грешки, но старанието на служителите ангажирани в нея е те да са сведени до минимум. Можем да стигнем до извод, че невинаги, когато се заявява, че определен адвокат не е добър отговаря на истината и за това е добре да се поинтересуваме подробно защо някой го определя за такъв.